Качеството комуникативност е обвързано със семантиката на образа и се формира от сложни взаимодействия между художник и творба, между зрител и творба. Комуникативните функции са детерминирани от структурата на образа като знаков комплекс, от възприятието на зрителя и от условията, в които се осъществяват.
На ниво комуникативност различията между образ и изображение са подобни на тези , подобно на тези които съществуват на ниво семантика . Образът пише Р. Маринска, предполага много множество, безброй прочити. Изображението се вмества в еднозначна информация, чието качество възприемаме е строго фиксирано и единствено възможно.
Комуникативните функции на образа, фаянс за разлика от изображението и от другите визуални знаци, предназначени специално за предаване на информация, могат да се прекъснат и възобновяват. Визуалните форми създадени специално с цел да осъществят специално с цел да осъществят комуникации,фаянс имат ограничена във времето, предходна актуалност, свеждаща се до настоящия момент, те подлежат на заменяемост и остаряване.
“ Парадоксът на пластическия образ от гледна точка фаянс на схемата е, че дори съвършено структуриран, т.е моделиран от ясен замисъл в ясна форма, той изключва ясното, непротиворечиво, еднозначно дешифриране. В това се проявява неговата жизненост и пълнота, сложно отразени в човешката личност, в друг безкраен свят. И колко по-богат е образът и колкото по-развита личността , толкова по-качествено е общуването. Пластическия образ е несравним с другите комуникативни средства и по функционална комплектност . Той въздейства на човешкото съзнание цялостно, внушавайки едновременно идеи, емоции, знания, при това всеки от тези компоненти се насища качеството от взаимоотраженията с другите. Поставянето на акцент, фаянс ограничаващ и потискащ това цяло в полза на един елементите, ни позволява да третираме съответния визуален обект- било по структурни особености, било по предписана роля- като изображение.
Различията между изкуство и визуална информация, между изкуство и квазиизкуство по отношение на техните комуникативни функции са условни. Те избледняват и се размиват благодарение на субективните особености на зрителя и неговото художествено или нехудожествено възприятие. На практика качествената на художественото възприятие могат да видоизменят качествата на образа.
