Рубенс е изиграл основополагаща роля

   Рубенс е изиграл основополагаща роля не само в църковната, но в историческата живопис на своето време; той  може да се счита за създател на особен  род исторически картини, намерили разпространение в Западна Европа през 17 и 18в.  Самия Рубенс е дал образи на това разбиране за историческата  живопис в фаянс една поредица от картини из живота на френската кралица Мария Медичи, изписани  за галерията на Люксембурския дворец в Париж.  Рубенс разбира историята преди всичко като  възхвала на гражданската и военната доблест и държавническата дейност на своите герои. Никога  дотогава в западноевропеското изкуство  общественото фаянс признание  и героизмът на човека не са били прославяни така увлекателно , изразително  и величаво, както у него.  Той умее да подбере най-изразителните и най-характерните мигове от живота на свои герои, да ги постави на фона на величава архитектура и да ги заобиколи с декоративен реквизит, като  съчетава исторически фигури а алегории или с образи на антични богове или добродетели.

Източникът на Рубенсовият метод трябва да се търси в нидерландската живопис от 15 в. – във фантастиката на Бош и гротеските Брьогел. При Рубенс обаче изображението се облича в класическа форма. При това неговите хора са изпълнени с такъв живот, страст и движение каквито не намираме нито в античността нито у италианците, дори когато те са се залавяли за аналогични теми. В Рубенсовите фаянс карти пред очите на зрителя като чели се раждат от хаоса човекоподобни същества, които не скъсват връзката си с създалата ги природна стихия и първична сила.

Този принцип характеризира не само живописният стил на Рубенс, но и цялото му светоусещане. На това виждане той останал верен до края на живота си. Рубенс рано си изработил свой личен, ярко индивидуален стил. В картините му по ясно, от колкото при други живописци, проличават постоянните мотиви и похвати, които се повтарят в почти всички произведения от зрелия му период. Той владее до фаянс съвършенство изразните средства на риториката и по своеобразен начин вмъква ефектни контрасти в своята живопис: той обича да противопоставя фаянс ослепително светлото на кадифено червеното, красивото – на грозното, блестящата голота на женското тяло- на пухкавата козина. Рубенс рядко се сдържа да не си послужи с хипербола: той преувеличава до поносимото силата на героите си, екстаза на светците, дръзката похотливост на селяните. 

Фаянс

Качеството комуникативност е обвързано със семантиката на образа и се формира от сложни взаимодействия между художник и творба, между зрител и творба. Комуникативните функции са детерминирани от структурата на образа като знаков комплекс, от възприятието на зрителя и от условията, в които се осъществяват.

На ниво комуникативност различията между образ и изображение са подобни на тези , подобно на тези които съществуват на ниво семантика . Образът пише Р. Маринска, предполага много множество, безброй прочити. Изображението се вмества в еднозначна информация, чието качество възприемаме е строго фиксирано и единствено възможно.

Комуникативните функции на образа, фаянс за разлика от изображението и от другите визуални знаци, предназначени специално за предаване на информация, могат да се прекъснат и възобновяват. Визуалните форми създадени специално с цел да осъществят специално с цел да осъществят комуникации,фаянс  имат ограничена във времето, предходна актуалност, свеждаща се до настоящия момент, те подлежат на заменяемост и остаряване.

“ Парадоксът на пластическия образ от гледна точка фаянс  на схемата е, че дори съвършено структуриран, т.е моделиран от ясен замисъл в ясна форма, той изключва ясното, непротиворечиво, еднозначно дешифриране. В това се проявява неговата жизненост и пълнота, сложно отразени в човешката личност, в друг безкраен свят. И колко по-богат е образът и колкото по-развита личността , толкова по-качествено е общуването. Пластическия образ е несравним с другите комуникативни средства и по функционална комплектност . Той въздейства на човешкото съзнание цялостно, внушавайки едновременно идеи, емоции, знания, при това всеки от тези компоненти се насища качеството от взаимоотраженията с другите. Поставянето на акцент, фаянс ограничаващ и потискащ това цяло в полза на един елементите, ни позволява да третираме съответния визуален обект- било по структурни особености, било по предписана роля- като изображение.

Различията между изкуство и визуална информация, между изкуство и квазиизкуство по отношение на техните комуникативни функции са условни. Те избледняват и се размиват благодарение на субективните особености на зрителя и неговото художествено или нехудожествено възприятие. На практика качествената на художественото възприятие могат да видоизменят качествата на образа.