Избор на осветление за баня

Съобразете необходимото осветление в банята – ако плочките са в тъмни цветове ще бъде необходимо да имате по-силно осветление. За по-голямо удобство не забравяйте да поставете осветление при шкафчето с огледалото.
При избор на осветление за баня следва да попитате за водоустойчиви осветителни тела.
За осветление за окачения таван трябва да се поинтересувате доколко осветителните тела нагряват, за да знаете как да ги съчетаете с окачения таван, който ще ползвате. При избор на пластмасови плоскости идеята е да не се окаже, че осветлението ще нагрява прекалено много и това да доведе до деформации.
Имайте предвид, че за една част от осветителните тела за баня се използват трансформатори – при поставянето им следва да бъдат разположени на удобн

о място, за да бъде удобна подмяната им при евентуална повреда.

БАНЯ

 

Определение за комуникация.

Комун. е неразривно свързана с човешкия живот. Всички форми на соц. действие са възможни благодарение на факта, че хората комуникират и обменят инф. по м/у си. Човешкия език е средство, чрез което хората организират теракот  контактите си с външната  баня среда. Етимологията на думата” комукикация” има латински произход и озн. Общност. Съвременното значение озн. предаване на инф. чрез различни средства. Днес в баня света съществуват над 200 дисциплини които изучават плчоки явлението комуникация. Хората комуникират по м/у си защото трябва да извършват оп-ределени действия заедно. Необходимо е да съществува комуникация, взаимно съгласие м/у хората, консенсус, които изразява интересите, общите мисли, чувства,вярвания и пр.
ПЛОЧКИ ЗА БАНЯ

Фаянс

В началото хората живеят на орди и се местят от място на място търсейки храна.В началото на докласовото общество няма производство.в този период се оформя фаянс втората сигнална система-използване на реч  фаянс (първосигналната е само крясъци).В този период се раждат повече деца отколкото могат да се отгледат,съществува детеубийството.Отношенията между мъже и жени са безразборни,по-късно табу и семейство.Съществува подготовка за трудова дейност-да се набави храна за оцеляване.Учат се в движение,защото нямат постоянно място за живеене(скитат).Настъпват фаянс промени когато се установяват на едно място-разцвет на първобитния строй(матриархат)-мъжа ловува,жената приготвя храна ,дрехи-жената има сериозна роля

-разцвет:освен трудовата подготовка се появяват традицийте. Всеки род има традиции.Поява на вяра-всеки род си има покровител.Първобитния човек вярва в божества и се възпира от определени фаянс постъпки,за да не бъде наказан.Съществуват вече традиции,обичаи,вярвания,появяват се норми на поведение ,които трябва да фаянс усвоят от подрастващите.Естетическа култура-на празници се пеят песни и се танцува.Трябва да се усвои езика,средството за комуникация е езика.Наблюдава се процес на ПРЕДАВАНЕ НА ОПИТ и в трудовата дейност.Вече съшествува семейстото,хората не живеят самостоятелно а в семейства.

2.РАЗЦВЕТ:Появяват се младежки домове ,на тези места младежите се отделят и самостоятелно се учат да си набавят храна и да се грижат за себе си.Подготвят се за ИНИЦИЯЦИЯ-обред за посвещаване във възрастност.младежите държат изпит на който показват своите умения (жени-домакини,момчета-лов и т.н)

Рубенс е изиграл основополагаща роля

   Рубенс е изиграл основополагаща роля не само в църковната, но в историческата живопис на своето време; той  може да се счита за създател на особен  род исторически картини, намерили разпространение в Западна Европа през 17 и 18в.  Самия Рубенс е дал образи на това разбиране за историческата  живопис в фаянс една поредица от картини из живота на френската кралица Мария Медичи, изписани  за галерията на Люксембурския дворец в Париж.  Рубенс разбира историята преди всичко като  възхвала на гражданската и военната доблест и държавническата дейност на своите герои. Никога  дотогава в западноевропеското изкуство  общественото фаянс признание  и героизмът на човека не са били прославяни така увлекателно , изразително  и величаво, както у него.  Той умее да подбере най-изразителните и най-характерните мигове от живота на свои герои, да ги постави на фона на величава архитектура и да ги заобиколи с декоративен реквизит, като  съчетава исторически фигури а алегории или с образи на антични богове или добродетели.

Източникът на Рубенсовият метод трябва да се търси в нидерландската живопис от 15 в. – във фантастиката на Бош и гротеските Брьогел. При Рубенс обаче изображението се облича в класическа форма. При това неговите хора са изпълнени с такъв живот, страст и движение каквито не намираме нито в античността нито у италианците, дори когато те са се залавяли за аналогични теми. В Рубенсовите фаянс карти пред очите на зрителя като чели се раждат от хаоса човекоподобни същества, които не скъсват връзката си с създалата ги природна стихия и първична сила.

Този принцип характеризира не само живописният стил на Рубенс, но и цялото му светоусещане. На това виждане той останал верен до края на живота си. Рубенс рано си изработил свой личен, ярко индивидуален стил. В картините му по ясно, от колкото при други живописци, проличават постоянните мотиви и похвати, които се повтарят в почти всички произведения от зрелия му период. Той владее до фаянс съвършенство изразните средства на риториката и по своеобразен начин вмъква ефектни контрасти в своята живопис: той обича да противопоставя фаянс ослепително светлото на кадифено червеното, красивото – на грозното, блестящата голота на женското тяло- на пухкавата козина. Рубенс рядко се сдържа да не си послужи с хипербола: той преувеличава до поносимото силата на героите си, екстаза на светците, дръзката похотливост на селяните. 

Фаянс

Качеството комуникативност е обвързано със семантиката на образа и се формира от сложни взаимодействия между художник и творба, между зрител и творба. Комуникативните функции са детерминирани от структурата на образа като знаков комплекс, от възприятието на зрителя и от условията, в които се осъществяват.

На ниво комуникативност различията между образ и изображение са подобни на тези , подобно на тези които съществуват на ниво семантика . Образът пише Р. Маринска, предполага много множество, безброй прочити. Изображението се вмества в еднозначна информация, чието качество възприемаме е строго фиксирано и единствено възможно.

Комуникативните функции на образа, фаянс за разлика от изображението и от другите визуални знаци, предназначени специално за предаване на информация, могат да се прекъснат и възобновяват. Визуалните форми създадени специално с цел да осъществят специално с цел да осъществят комуникации,фаянс  имат ограничена във времето, предходна актуалност, свеждаща се до настоящия момент, те подлежат на заменяемост и остаряване.

“ Парадоксът на пластическия образ от гледна точка фаянс  на схемата е, че дори съвършено структуриран, т.е моделиран от ясен замисъл в ясна форма, той изключва ясното, непротиворечиво, еднозначно дешифриране. В това се проявява неговата жизненост и пълнота, сложно отразени в човешката личност, в друг безкраен свят. И колко по-богат е образът и колкото по-развита личността , толкова по-качествено е общуването. Пластическия образ е несравним с другите комуникативни средства и по функционална комплектност . Той въздейства на човешкото съзнание цялостно, внушавайки едновременно идеи, емоции, знания, при това всеки от тези компоненти се насища качеството от взаимоотраженията с другите. Поставянето на акцент, фаянс ограничаващ и потискащ това цяло в полза на един елементите, ни позволява да третираме съответния визуален обект- било по структурни особености, било по предписана роля- като изображение.

Различията между изкуство и визуална информация, между изкуство и квазиизкуство по отношение на техните комуникативни функции са условни. Те избледняват и се размиват благодарение на субективните особености на зрителя и неговото художествено или нехудожествено възприятие. На практика качествената на художественото възприятие могат да видоизменят качествата на образа.